Основни изисквания към свързочната система

Основни изисквания към свързочната система
 

Системата за управление изисква от свръзката, като процес по обмена на информация, да бъде СВОЕВРЕМЕННА, ДОСТОВЕРНА и СКРИТА.

 

За оценка качеството на свръзката се използуват три показателя за качество: своевременност при предаването на съобщения; достоверност на приеманите съобщения; скритост на съдържанието на предаваната информация.

 

        1. Своевременност на свръзката. - своевременността характеризира способността на свръзката да осигури предаването (доставянето) на информация и провеждането на разговори в заповяданите срокове.

 

Своевременността на установяване на свързване до голяма степен зависи от възприетия  способ за обслужване на тлф разговори - незабавен или чрез заявка.

 

В практиката са установени три категории на обслужване (приоритети):

 

- командира и неговите заместници;

 

- началниците на отделения и служби, офицерите посредници към съединенията;

 

- офицерите от отделенията и службите.

 

При това в първа категория са включени разговори, осъществявани по сигнали, пароли и категории "БЕЗ ЧАКАНЕ НА РЕД" и "ОТ ПЪРВИ РЕД".

 

Показатели за оценка своевременността на тлг свръзка се явяват средното време на престой на съобщението в свързочната система и вероятността за своевременно предаване на съобщенията. Времето за престой на съобщението в свързочната система се изчислява от момента на постъпването му в експедицията на свързочния  възел до връчването му на абоната на другия пункт за управление.

 

Изискванията на системата за управление към тлг свръзка се задават чрез допустимата величина на времето за престой на съобщението в свързочната система и допустимата вероятност за своевременно предаване на съобщенията.

 

Величините на допустимото време за престой на съобщението в свързочната система се определят от установените, за свързочните войски, нормативи. На тази основа е въведена категоризация на предаваните съобщения в зависимост от приоритетността на длъжностните лица. Затова, незабавно трябва да се предават сигналите за оповестяване и бойно управление от ГЩ, след тях - команди, разпореждания и донесения, определени от съответната серия на срочност и последно - обикновените съобщения.

 

За предаването на данни и факсимилната свръзка изискванията по своевременност се задават по същите показатели, както и за телеграфната свръзка. Предаването на сигнали и команди от ЦБУ по мрежите за предаване на данни не трябва да превишава 30сек. (обема на сигналите и командите не трябва да превишава 16 знака).

 

Предаването на радиолокационна информация в мрежите за предаване на данни трябва да се осъществява в реални мащаби с допустимо време за престой на съобщението в свързочната система не повече от 1 сек.

 

Своевременността на свръзката се достига чрез провеждане на комплекс от организационни и технически мероприятия, към които могат да бъдат отнесени:

 

- постоянна готовност на свръзката за използуване;

 

- правилен избор на способите и свързочните средства за обмен на информация, отчитайки срочността, формата и обема на съобщенията;

 

- регламентиране на времето за престой на съобщенията в свързочната система и режима за предаване на информацията;

 

- съкращаване на обема и формализация на съобщенията и донесенията;

 

- създаване на удобства при използването на свързочните средства;

 

- осъществяване на строг контрол за преминаването на информацията;

 

- повишаване на устойчивостта, пропускателната способност и мобилността на свързочната система;

 

- поддържане в постоянна готовност на свръзката от ЗКП и ВзПУ;

 

- непрекъснато и оперативно управление на свръзката;

 

- висока квалификация на личният състав.

 

    2. Достоверност на свръзката - Достоверността се характеризира със способността на свръзката да осигури възпроизвеждане на предаваната информация в пунктовете на приемане с необходимата степен  на точност. Общи показатели на достоверността за всички видове свръзка са вероятността за правилно приемане на съобщенията и вероятността за грешно приемане на съобщенията.

 

При оценка достоверността на телеграфната свръзка често се използуват и такива показатели, като вероятността за изкривяване на импулса в свързочния канал и вероятността за грешно приемане на знака, които се определят статистически аналогично на вероятността за грешно приемане на съобщенията.

 

В автоматизираните мрежи за свръзка се използуват различни методи за повишаване на достоверността, по-разпространени от които са: приемане с обратна проверка и повторение; многократно предаване на съобщенията; използуването на кодове за обратна проверка. Основен показател за оценка достоверността на тлф свръзка е разбираемостта (А), определяна в зависимост от количеството правилно (грешно) предадени елементи на речта.

 

Основни направления  за повишаване на достоверността на свръзката са:

 

- използуване на канали с най-добро качество за прд на най-важната информация;

 

- едновременно предаване на бойните заповеди, разпореждания и команди по няколко канала, образувани от различни свързочни средства;

 

- повторение на предаваната информация;

 

- използуване  на  специална апаратура за повишаване на достоверността;

 

- поддържане на техническите характеристики и електрическите параметри на каналите и свързочните средства в пределите на експлоатационните норми.

 

        3. Скритост на свръзката - Скритостта характеризира способността на свръзката да запази в тайна от противника съдържанието на предаваната информация и самият факт на нейното предаване.

 

Основни мероприятия за повишаване скритостта на свръзката са:

 

- използуване на апаратура с гарантирана устойчивост на засекретяването за прд на секретна и строго секретна информация;

 

- строго спазване на заповяданите режими за работа на радиоелектронните средства;

 

- съкращаване обема на съобщенията и разговорите;

 

- използуване на апаратура за бързодействие;

 

- организиране на строг контрол за безопасността на свързочната система;

 

- осъществяване на ефективна радиомаскировка;

 

- строг контрол по изпълнение на мероприятията по оперативната маскировка, планирана в обединението;

 

- програмно засекретяване на информацията предавана  в локалните и регионалните компютърни мрежи;

 

- изключване на несанкциониран достъп до секетните бази с данни.

 

Изисквания, предявявани към свързочната система.

 

В съответствие с основните положения на системологията свързочната система се отнася към откритите централизирани информационни системи. Тя има единствена цел - осигуряване на качествена свръзка на органите за управление. Тази цел се постига чрез удовлетворяването на такива изисквания към свързочната система като бойна готовност, устойчивост, мобилност, пропускателна способност и безопасност.

 

    1. Бойна готовност. Под бойна готовност на свързочната система се разбира способността й да изпълнява задачите по осигуряване управлението на войските, силите и средствата. Възможностите на противника за достигане на решаващи резултати още в началният период на войната по пътя на внезапното нанасяне на масирани удари определя изключителното значение на бойната готовност на войските. В значителна степен БГ на войските зависи от постоянната готовност на свързочната система за осигуряване на управлението на войските. Постоянната готовност на свързочната система е способността й да осигури своевременно преминаване от дадено състояние в необходимото, за осигуряване управлението на войските, време. Показатели за оценка готовността на свързочната система по осигуряване управлението на войските са времето за привеждане на свързочната система в необходимата степен на бойна готовност и вероятността за своевременно изпълнение на комплекса от мероприятия за определено време. Главен критерий за БГ на всяко свързочно формирование е способността му в установеното време да се изнесе в заповядания район, в пределно кратки срокове да се приведе в боеспособно състояние и успешно да изпълни поставените задачи. Затова, боеспособността на свързочните войски е основен елемент на бойната готовност на свързочната система.

 

За привеждане на свързочната система от мирно на военно положение са приети съответните степени  на БГ.

 

Постоянната готовност на свързочната система за осигуряване управлението на войските се достига чрез:

 

- осмисляне и усвояване от началниците на свръзки, командирите и щабовете на мероприятията, залегнали в плановете по БГ и М;

 

- умело предвиждане на възможните изменения в обстановката и заблаговременно провеждане на мероприятия по планирането и подготовката на предстоящите действия;

 

- своевременно уточняване на плановете в зависимост от техническото превъоръжаване на свързочните войски;

 

- създаване на устойчива система за оповестяване на свързочните войски;

 

- заблаговременна подготовка в свързочно отношение на районите за БГ, съсредоточаване, изходните пунктове и рубежите за развръщане на войските;

 

- организиране на планови работи по поддържане на свързочната техника в боеготово състояние;

 

- организиране на всички видове осигурявания на свързочните войски;

 

- организиране на бойното дежурство на гарнизонните, опорните и защитените свързочни възли;

 

- постоянно усъвършенствуване на системата за управление на свързочните войски и система.

 

    2. Устойчивост - Под устойчивост на свързочната система се разбира способността й да осигури управление на войските (силите) в условията на масирано въздействие на огневите и р/електронните средства на противника и се определя от живучестта, шумоустойчивостта и надеждността.

 

ШУМОУСТОЙЧИВОСТТА на свързочната система се определя от способността й да изпълнява поставените задачи при въздействие на всички видове смущения, възникващи от средствата за електронно подавяне на противника и нарушаване условията на ЕМС на радиоелектронните средства. Ако въздействието на указаните фактори е независимо шумоустойчивостта на свързочните линии може да бъде оценена чрез коефициента за изправно действие на линията по шумоустойчивост (Киш) и средното време за изправно действие по шумоустойчивост (Тиш). Повишаването на шумоустойчивостта на свързочната система се достига чрез провеждането на комплекс от взаимосвързани мероприятия, условно разделени в две групи:

 

а) защита от електронното подавяне на противника - откриване и унищожаване на станциите за смущения; подавяне на каналите за управление на противниковите средства за електронно подавяне; организиране на скрити и лъжливи радио, тропосферни и други свързочни линии; комплексно използуване на средствата с различен честотен диапазон; използуване на ефективни методи за назначаване на честотите и умел маньовър с тях; използуване на ретранслационни пунктове за най-важните направления; съкращаване на интервалите на радиорелейните и тропосферните линии; предаване на едно съобщение на няколко честоти едновременно; преминаване на резервни честоти с имитация на работа на подавяната честота; използуване  на  адаптивни  радиолинии и шумозащитени методи за свръзка;

 

б) осигуряване на ЕМС - постоянно изучаване, оценка и прогнозиране на р/електронната обстановка; пространствен (териториален) разнос на радиоелектронните средства; разпределение на работните сектори на радиоелектронните средства с цел използуване насочеността на антените; правилно планиране работата на РЕС по време и режими; избор на места за р/електронните средства в зависимост от защитните свойства на местността; откриване и отстраняване на източниците за взаимни смущения; строг контрол за спазване от операторите на заповяданите режими за работа.

 

НАДЕЖДНОСТТА на свързочната система се характеризира със способността й да изпълнява поставените задачи, запазвайки във времето значенията на експлоатационните си показатели в необходимите норми. Надеждността на свързочната техника се определя както от свойствата на самата техника (нейната безотказност и възстановяемост), така и от организацията на текущия ремонт. Освен това, на работата на свързочната техника съществено влияние оказва степента на подготовка на обслужв. състав. Показатели за оценка техническата надеждност на възстановяваната техника са коефициента на готовност Кгт(изразява вероятността за това, че апаратурата ще се намира в изправно състояние) и коефициента на техническа изправност Кит. Последният показва периода от време за изправна работа на апаратурата, отчитайки реалните условия за работа и организацията на текущия ремонт. Повишаването на техникоексплоатационната надеждност се достига чрез:

 

- висока специална подготовка на личният състав;

 

- строго спазване на инструкциите за работа със свързочните средства;

 

- организиране на бързо възстановяване на повредената техника;

 

- резервиране на свързочни средства и линии;

 

- комплексно използуване на различни свързочни средства при изграждане на свърз. направления;

 

- осъществяване на автоматичен контрол за изправността на свързочните средства, линии и канали;

 

- осъществяване на автоматично превключване от авариралия канал (линия) на изправните такива.

 

ЖИВУЧЕСТТА се характеризира със способността на свързочната система да осигури управлението на войските в условията на въздействието на поразяващите фактори на всички видове оръжия. За оценка живучестта на свързочната система е въведен вероятностен показател, а именно, вероятност за оживяване  на свързочното направление при въздействие на поразяващите фактори на всички видове оръжия. Определящо за свързочната система се явява  изискването за по-високата й живучест в сравнение с живучестта на отделните ПУ, тъй като само в този случай тя ще бъде способна успешно да изпълни задачите по осигуряване управлението на войските.

 

Изискванията към живучестта на свързочната система могат да бъдат достигнати чрез:

 

- повишаване свързаността на опорната свързочна мрежа на стратегическите звена на управление;

 

- организиране на свръзка по териториално разнесени на местността свързочни линии;

 

- създаване  на обходни маршрути за свързочните канали при използуване на елементите на свързочната система на старшият щаб и съседите;

 

- планиране  и  провеждане  на мероприятия по защита на свързочната система и войски от оръжията за масово поразяване и средствата за техническо разузнаване и електронна борба на противника;

 

- умело приложение от личния състав на свързочните части (подразделения) на способите за защита  от  радиоелектронните смущения;

 

- създаване, правилно използуване и възстановяване на резервите от свързочни сили и средства;

 

- наличие на аварийно-възстановителни отряди за ликвидиране на последствията от използуването на оръжие за масово поразяване;

 

- организиране на охраната и отбраната на свързочните възли, станции и линии.

 

    3. Мобилност. Мобилността характеризира способността на свързочната система (елементи) в установените срокове да се развръща, събира, премества и изменя структурата си в съответствие с конкретната обстановка. Вземането на обосновани решения при управлението на свързочната система изисква провеждането на точни разчети и качествена оценка на времето и вероятността за изпълнението на задачите по изменение структурата й, а също и в процеса на нейното възстановяване. Основен показател, позволяващ оценката на даден комплекс от работи, насочени за изпълнение на приетото решение, се явява времето за тяхното изпълнение. Изискванията към мобилността на системата се състоят в това, времето за развръщане, събиране, преместване и изменение на структурата да не превишава допустимото.

 

По такъв начин, задачата за определяне степента на изискванията към мобилността се заключава в определяне на допустимото време за развръщане, събиране, преместване и изменение на структурата на свързочната система (елементи) с цел осигуряване на непрекъснато и устойчиво управление на войските. За оценка на мобилността обикновено се използуват модели, построени на основата на мрежов график, отразяващ процесите по развръщане и преструктуриране на свързочната системата.

 




{START_COUNTER}